Ние творим

ЗА ПРАВОТО НА ЛИЧНИЯ ИЗБОР

ПРАВИЛНО ЛИ ПОСТЪПВА РАЧЕТО?

Александър Атанасов

Според родителите:рачето трябва да ходи назад като всички други раци,защото няма да е истински рак ако не ходи назад.

Според стария рак:то не постъпва добре,защото той вече е преживявал това да живее като (сам,самотен)самотник, но рачето си продължило стремглаво напред.


Според мен:рачето трябва да върви както си иска,защото другите не могат да му казват какво да прави,а и всеки си живее живота както си иска.

Ние творим

"Моята улица"- изобразително изкуство

Mария Петрова

Петър Велиславов Йорданов

Симона Валериева Иванова

``Велина Великова

Антоанета Великова

По "Сапунени мехури" на Светослав Минков

Историята на един балон

Автор: Александър Атанасов

    Имаше едно малко момиченце с червена панделка на косата.

    Веднъж то седеше в градината на тяхната къща и държеше в ръцете си чаша със сапунена вода. От време на време момиченцето потапяше в чашката тъмка сламчица, надуваше  със сочните си устнички и през сламчицата излизаше по някой голям мехур, който светваше на слънчевата светлина с всички багри на небесната дъга и литваше ввъв въздуха като вълшебно балонче.

    Много такива сапунени мехури излизаха през слaмчицата и всеки си мислеше, че е най-хубавият на света.

    Един от тях се откъсна от другите мехури. Той беше тъмносин като небето и започна да си мечтае. Намисли си две желания. Първо си помисли: "Дали да не отида на небето при звездите? Там ще стана крал, ще имам златна корона на главата, но дали звездите ще са на съшото мнение? Я да отида в морето про шарените рибки. Там ще стана най-хубавата рибка, та да ме харесат всички морски обитатели!"

    Балончето тръгна на дълъг път към морето, като използва попътния вятър. Летейки в небето към своята мечка, мехурчето се спука и така свърши историята на малкото сапунено балонче.

Историята на един балон

Автор: Мария Петрова

    Една жена перяла на чешмата, а от сапунената вода излизали много сапунени мехурчета. Вятърът понесъл едно от тях. Балончето видяло едно дете да плаче и го попитало защо е тъжно. А то му отговорило, че плаче, защото няма с кого да си играе. Тогава балончето му предложило да си играят двамата - то да лети, а момчето ще го гони.  Но вятърът задухал отново и отнесъл мехурчето. Детето отново се разплакало, но балончето му казало, че на чешмата има още много такива като него.

    Момченцето се зарадвало, отишлп при чешмата и там си намерило нови прители.

Ние творим

Създаване на приказка по подобие на "Принцесата върху граховото зърно"

Принцът и принцесата

Автор: Мария Петрова

    Имало едно време в едно далечно царство една красива принцеса. Тя станала за женене. Родителите и обявили, че принцесата търси принц, за който да се омъжи.

    Много принцове дошли в царството, но тя не могла да избере нито един. Затова решила да ги подложи на изпитание. Зад девет царства в десето имало поток с кристална вода. Тя щяла да се омъжи за оня момък, който и донесе от чудната вода.

    Всички се отказали от трудната задача. Останал само един принц, който бил силно влюбен в нея.

    Принцът изминал деветте царства, стигнал до потока, налял вода и се върнал.

Бил много изморен, но за принцесата бил готов на всичко.

    Двамата се оженили и заживели щастливо.

Принцът и златната ябълка

Автор: Симона Иванова

    Имало една принцеса, която си търсела истински принц. Тя обиколила целия свят, отишла във всички царства, но никой принц не и допаднал. Върнала се уморена и тъжна.

    Вечерта задухал силен вятър и имало голяма буря. Някой почукал на вратата и тя отишла да отвори. На прага стоял момък, целият в дрипи - от главата до краката.

    Принцесата го прибрала, нахранила го и го сложила да спи. На другия ден той и разказал историята си - бил истински принц. Но тя не му повярвала, защото облеклото му не показвало, че е такъв. За да се увери в това, принцесата му казала, че в градината и има една златна ябълка, която зрее само веднъж в годината. Може да я откъсне само истински принц- тогава ябълката ще засияе в ръцете му. А ако я откъсне някой преструван - ще увехне.

    Принцът се съгласил да откъсне ябълката, защото това било най-малкото, което можел да направи за нея. Когато откъснал плода, станало чудо - ябълката засияла в ръцете му.

    Принцесата се омъжила за него. Знаела, че той е истински принц.

Принцът върху граховото зърно

Автор: Велина Великова

    Имало едно време една принцеса, която мечтаела за принц. Търсила навсякъде, но не намерила.

    Веднъж, когато излязла навън, видяла едно момче.  Попитала го защо е тук. А то и отговорило, че идва у тях. Поканила го да влезе в двореца. Момчето казало, е е принц.

    Кралицата решила да провери дали е така. Сложила на леглото шест дюшека и завивки, а под тях - грахово зърно. Настанили го да пренощува.

    На сутринта  го попитали добре ли  е спал. Той отговорил, че не е спал добре.

    Всички се убедили, че е истински принц.